Как теорията на мениджъмънта стигна до бизнес процесите? Какво е имало, преди ИТ да направят БПМ възможен? Странно, че БПМ-теорията не се опитва да си добави достойнства чрез славата на своите (предполагаеми) родоначалници, бащи-основатели и митични герои. Може да е твърде рационална за такива неща или пък още не се е намерил барда, който да я прослави 
Все пак, бизнес процесите не се пръкнаха от нищото. (С малко нахалство) можем да открием процесен подход във Фабриката за карфици на Адам Смит от 1776 година. После, Фредерик Тейлър въведе термина workflow, работни потоци, преди сто години. Майкъл Портър през 80-те класифицира процесите и ги раздели на основни и спомагателни. Хамър и Чемпи формулираха реинженеринга на бизнес процесите. Девънпорт теоритизира логиката на процеса и отвори вратите за дигитализацията му – разби го на съставните му части.
Тук някъде приключва пред-ИТ историята на БПМ. От края на оня период е останал списъкът със седемте характеристики, които бизнес-процесът трябва да притежава.
Те са важни и верни, все още.
1. Определеност (Definability). Бизнес процесът трябва да има ясно определени вход, изход и граници.
2. Последователност (Order). Бизнес процесът се състои от дейности, които са подредени последователно, в зависимост от тяхната позиция във времето и пространството.
3. Клиент (Customer). Има приемащ резултата на бизнес-процеса.
4. Добавяне на стойност (Value-adding). Трансформацията при изпълнението на процеса трябва да добавя стойност към цялостната дейност на организацията.
5. Интегрираност (Embeddedness). Бизнес процесите не съществуват сами по себе си, а са част от цялостната организационна структура.
6. Обхват на функциите (Cross-functionality). Бизнес процесът трябва да обхваща няколко функции.
7. Притежател на процеса (Process Owner). Има лице, отговорно за протичането (Performance) и непрекъснатото усъвършенстване (Process Impovement) на бизнес процеса.
Все пак, бизнес процесите не се пръкнаха от нищото. (С малко нахалство) можем да открием процесен подход във Фабриката за карфици на Адам Смит от 1776 година. После, Фредерик Тейлър въведе термина workflow, работни потоци, преди сто години. Майкъл Портър през 80-те класифицира процесите и ги раздели на основни и спомагателни. Хамър и Чемпи формулираха реинженеринга на бизнес процесите. Девънпорт теоритизира логиката на процеса и отвори вратите за дигитализацията му – разби го на съставните му части.
Тук някъде приключва пред-ИТ историята на БПМ. От края на оня период е останал списъкът със седемте характеристики, които бизнес-процесът трябва да притежава.
Те са важни и верни, все още.
1. Определеност (Definability). Бизнес процесът трябва да има ясно определени вход, изход и граници.
2. Последователност (Order). Бизнес процесът се състои от дейности, които са подредени последователно, в зависимост от тяхната позиция във времето и пространството.
3. Клиент (Customer). Има приемащ резултата на бизнес-процеса.
4. Добавяне на стойност (Value-adding). Трансформацията при изпълнението на процеса трябва да добавя стойност към цялостната дейност на организацията.
5. Интегрираност (Embeddedness). Бизнес процесите не съществуват сами по себе си, а са част от цялостната организационна структура.
6. Обхват на функциите (Cross-functionality). Бизнес процесът трябва да обхваща няколко функции.
7. Притежател на процеса (Process Owner). Има лице, отговорно за протичането (Performance) и непрекъснатото усъвършенстване (Process Impovement) на бизнес процеса.
Ако в организацията се случва нещо, което няма тези седем характеристики – можете да го махнете; то не е бизнес или поне не е правилен бизнес.