Гари Комърфорд, независим консултант по BPM, публикува в блога си доста обширен текст, озаглавен “Състоянието на BPM”. Организиран е в серия от три последователни публикации.Първата част разглежда настоящите възможности на BPM, практиките в прилагането на процесния менижмънт, методологиите, капаните проблемите..
Втората част дискутира технологиите около ВРМ, сегментирането на доставчиците и влиянието на консолидацията, която протича при тях.
Третата част разглежда факторите, които ще определят развитието на ВРМ, и прогнозите – накъде ще тръгнат нещата и какви проблеми ще се появят.
1. ВРМ като дисциплина – по-добро управление на предприятието чрез моделиране, автоматизация, изпълнение, контрол, измерване и оптимизиране на потока на бизнес дейностите, които обхващат корпоративните системи, служителите, клиентите и партньорите в границите на компанията и отвъд тях.
2. ВРМ като софтуерен продукт – BPMS, BPM Suite.
3. ВРМ като портфолио от всички процеси на организацията, като практики и инструменти за управление на дизайна, изпълнението и еволюцията на това портфолио. Тоест, ВРМ системата на предприятието и процесно-центричните решения.
Налице са няколко възможни интерпретации на понятието ВРМ и това само по себе си може да създаде проблем.”
Обучението по ВРМ
“Какво представлява обучението по BPM? Има ли глобално признат стандарт за обучение? Бих казал, не. Не че това е проблем, но за разлика от другите официално признати стандарти за обучение (например в обучението по Управление на проекти или Счетоводство), тук няма всеобщо призната институция, която да отговаря за обучението. Но това не означава, че обучение не съществува. Няма да коментирам стандартите на обучението или качеството му, поне не в този текст. Факт е, че съществуват редица организации, които печелят от предоставянето на собствената си марка за обучение на нищо неподозиращите потребители.
А какво да кажем за Six Sigma? Или за Lean? Или тренингите за различните софтуерни продукти за BPM? Не представляват ли форма на обучение по BPM? Твърдя, че не, но те могат да бъдат част от обучението по BPM. С риск да си навлека гнева на поборниците на Six Sigma, ще кажа, че това е отчасти дискредитирана методология; ранна версия на система за подобряване на качеството, която всъщност не прави нищо за използващите я компании и не подобрява общото им представяне (освен да идентифицира някои подобрения на микро-ниво).”
Моделиране и изпълнението на процесите
“Добрата новина е, че организациите показват нарасващ интерес към BPM. Уви, понякога той е предизвикан от липсата на стандарти за връзката между моделиране и изпълнение на процеса.
На всичкото отгоре, много организации си остават “процесно невежи”. Това не се отнася само за сферата на BPM, а и за това как точно се случват нещата в собствения им бизнес… Понякога организациите използват само инструменти за моделиране на процеси, без компонент за изпълнение. В други случаи те са объркани от широкият избор на BPM системи – всеки доставчик се опитва да наложи своя начин за дизайн и изпълнение.”
Унификацията
Възможно ли е в бъдеще една унифицирана BPM система да надделее и това да позволи пълна съвместимост между всички инструменти за моделиране и всички инструменти за изпълнение на процеси? Търговските отдели на по-големите вендори ще ви кажат, че това вече се е случило. Но, ако се съди по броя на въпросите във форумите, които идват от дивелъпърите на изпълнителски системи… търговските отдели не са прави.
Ролята на инструментите
За много хора, особено за ИТ-специалистите, споменаването на BPM веднага предизвиква асоциация със софтуерните инструменти за процесен мениджмънт. Асоциацията може да е с нещо простичко, като диаграма на работен поток, направена с Visio; може да е и сложно, като пълен пакет BPMS, който интегрира архитектурата, процесния анализ и автоматизацията. Като резултат, мениждмънта започва да се възприема като неразривно свързан с подкрепящите го софтуерни инструменти. За съжаление, в някои случаи инструментите са натоварени с твърде много очаквания.
Консолидацията, за добро и зло
Ако се върнем не много назад, ще видим (поне според Gartner) пазара на BPM софтуер разпределен между няколко по-едри доставчици, като Aris, Mega/Pega и Provision. Наред с тях, имаше и група доставчици, фокусирани върху отделни ниши от пазара или конкретни функции. Metastorm например бяха съсредоточени върху автоматизацията и предлагаха малки (ако не и никакви) възможности за развитие на процеси.
След това дойде процесът на консолидация на пазара. Някои от големите доставчици купиха други. Други от големите придобиха (или бяха придобити) от нишовите играчи. Metastorm купиха Provision и така попълниха портфолиото си с инструменти за мапване на процеси и за симулации. На свой ред компанията скоро беше придобита от друг доставчик – Open Text. IBM влязоха на пазара чрез купуването на един от лидерите в сектора. Microsoft също се предвижиха към BPM пазара.
Постепенно се формира настоящото положение: сравнително малък брой големи доставчици, които предлагат доста богато портфолио от инструменти за процесен мениджмънт. Но успя ли консолидацията да направи нещата по-добри за потребителите? Едно и също оплакване се чува отсякъде: че инструментите са станали твърде фокусирани върху IT, или твърде фокусирани върху BPM, вместо да са фокусирани върху потребителите. Възможностите на крайния потребител да вникне в софтуера и да го използва по смислен начин изглеждат ограничени в момента.
Инструментите, които съм изпробвал, изискват минимум 5 дни обучение, докато се постигне някаква прилична бързина при използването им. Това ме кара да мисля, че в момента масовият пазар не предлага системи, фокусирани върху потребителите.
Бъдеще след сливането
“В предишния си пост говорих за консолидацията на пазара, за компаниите, които изкупуват своите конкуренти и създават все по-големи доставчици на BPM. В известен смисъл това е добре за крайния клиент, защото означава, че доставчикът ще може да предложи по-интегрирани решения, в това число – с повече функционалности, които може би са липсвали преди сливането с конкурента.
Обратната страна на медала е намаляването на конкуренцията на пазара и, естествено, до изравняване на цените. Това вече се е случвало, например на пазара на петрол, и днес един галон гориво ми струва почти една и съща цена, независимо откъде го купувам.
“Голямото сливане” ще стесни възможността на крайния клиент да влияе на посоката, в която ще се развиват инструментите. Контролът преминава в ръцете на доставчиците. Искате ли вашите корпоративни процеси да бъдат определяни от изпълнителния директор на някой ваш доставчик?
Въпреки това, консолидацията и унификацията отварят пространства за повече и повече нишови доставчици и решения, насочени към специфични пазари. Малките доставчици ще бъдат по-готови да се вслушват в своите клиенти и да осигуряват решения, с които да запълнят празнините на пазара, които големите вендори не искат да запълнят. Малките компании ще повишат конкуренцията, в това число конкуренцията на цените.”